РЕШЕНИЕ

 

гр. Павликени, 05.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Р.Цариградска

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N669 по описа за 2011г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 3 от Закона за защита от дискриминацията.

 

         Ищцата А.Л.З. ***, излага в исковата си молба, че ответниците – РС Свищов, ОС Велико Търново, АС – Велико Търново и Върховен касационен съд са осъществили спрямо нея, всеки от тях поотделно, актове, представляващи проява на пряка дискриминация по смисъла на Закона за защита срещу дискриминацията, а именно: неравно третиране по признак „местна и родова подсъдност и оценяем и неоценяем иск, както и че са я лишили от правото на безпристрастен съд. С конкретно посочените в молбата съдебни актове ищцата твърди, че ответниците, в качеството им на съдебна инстанция по разглеждане на граждански спор, воден от ищцата,са я задължавали неправомерно да внася държавна такса върху цената на предявения иск, тъй като неправилно същият е третиран като оценяем иск. Ищцата навежда доводи, че  не е дължала присъдените в нейна тежест такси, тъй като искът й е бил установителен, следователно – неоценяем. С тези актове твърди, че ответниците са я поставили в неравностойно положение спрямо останалите ищци по предявени неоценяеми искове, от които са събирани по-малки такси.  

         Моли съда да установи извършването на процесните актове на дискриминация, както и да осъди ответниците да й заплатят обезщетения за причинените й от това вреди, както следва : по 500лв. всеки от ответниците за причинени неимуществени вреди, и солидарно да заплатят сумата от 10608.82лв. за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на предмета на гражданското производство и направените разноски от ищцата по него.

         Ответникът РС Свищов оспорва ИМ.Твърди, че с цитираните в молбата актове – изискване от РС Свищов ищцата да представи удостоверение за актуално състояние на ответник по заведено от нея дело и служебно изпращане на делото по подсъдност на ВТОС не представляват акт на пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 и 3 от ЗЗД. Навежда доводи, че в чл.4 от ЗЗД са изброени признаците, по които е забранено допускането на дискриминация, а ищцата не се позовава на никой от тях. Счита, че постановените от съда актове са законосъобразни. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

         Ответникът ОС В.Търново оспорва основателността на предявените искове. Счита, че твърденията за пряка и непряка дискриминация по признаци „местна и родова подсъдност”, „оценяем и неоценяем иск” са извън приложното поле на закона. Възразява, че признаците по чл.4 от ЗЗД са приложими само при отношения спрямо конкретен човек или група хора при еднаквото им третиране спрямо останалите на основание принадлежността им към определена група по някакъв техен общ признак. Твърди, че ВТОС не е допуснал неравно третиране на ищцата като страна в процеса, а посочените в ИМ процесуални действия на съда реално се оспорват досежно тяхната законосъобразност. Оспорва исковете за обезщетение с възражението, че ищцата не доказва да е претърпяла имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от нарушение на нейните права по ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

         Ответникът Апелативен съд В.Търново възразява по основателността на иска.Твърди, че не е осъществявал пряка или непряка дискриминация и не е допуснато неравно третиране на ищцата, като страна в граждански процес. Счита, че оспорванията на действията на ВТАС, изложени в жалбата не попадат  под никой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗДД, какъвто не е посочен и от ищцата. Счита, че не е налице дори твърдения на някои от формите на дискриминация, за които законът предвижда защита и категоризира възраженията на ищцата спрямо действията на съда като оспорване на тяхната законосъобразност, което по принцип подлежи на проверката по реда на инстанционния контрол. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         Ищцата А.З. е завела на 01.06.2005г. искова молба пред РС Свищов, с която е предявила установителен иск по чл.97 от ГПК /отм./ за установяване съществуването на провоотношение между нея и банкова институция, конкретно, че тя лично е титуляр на процесната  банкова сметка ***. Образувано е Гр.дело 238/2005. по описа на РС Свищов. В хода на делото е постановено определение на 29.09.2005г., с което на ищцата е указано, че следва да представи удостоверение за актуално състояние на ответника и да отстрани други нередовности по ИМ. В изпълнение на тези указания ищцата е внесла сумата от 5 лв. по с/ка на ВТОС за издаване на удостоверение на актуално състояние на ДСК Свищов. С определение от з.з. 17.11.2005г. по същото дело, състав на РС Свищов приема, че предявеният иск е оценяем с цена 10 608.82 лв., поради което го изпращат по правилата на родовата подсъдност за разглеждане на ВТОС.

         В производството пред ВТОС е постановено решение № 90 по Гр.дело № 13/2006г., в което съдът е разгледал предявения иск като положителен установителен иск и също така е осъдил ищцата да заплати държавна такса върху цената на иска в размер на 30 лв. на основание чл.64, ал.5 от ГПК /отм./.

         Делото е отнесено по реда на въззивна жалба от страна на З. към Апелативен съд гр.В.Търново, където жалбата е оставена без движение, поради неправилно определяне на държавната такса. ВТАС е приел, че таксата следва да се определи по правилата на чл.55, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ - 2% върху интереса или 212 лв. Посочената сума е внесена от жалбоподателката с разписка ат 25.09.2007г. С решението по делото № 348/02.01.2008г., въззивният съд също е приел, че предмет на спора е положителен установителен иск по чл.421 от ТЗ и е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция. При последвалото касационно обжалване жалбата е оставена без движение от ВТАС с указания към жалбоподателката да представи документ за внесена д.т. за това обжалване в размер на 212.18лв. Поради невнасяне на указаната д.т.  ВТАС с определение от 21.03.2008г. връща касационната жалба. Развило се е производство по молба на З. за продължаване на срока за внасяне на д.т. По него с определение от 30.06.2008г. е оставена без разглеждане молбата за възстановяване на срока, но определението е отменено от ВКС и при повторното му разглеждане от ВТАС с определение № 29/05.02.2009г. е отказано възстановяване на срока за внасяне на д.т. по касационната жалба на З..По частната жалба срещу това определение З. не е внесла д.т., поради което с разпореждане от 18.02.2009г. ВТАС я задължава да внесе д.т. в размер на 15 лв. за частната жалба. По делото няма данни дали такса е внесена, но същата е разгледана от ВКС по ЧГр.192/2009г. Видно от приложеното определение № 351/30.06.2009г. по ЧГр.дело 192/2009г. на ВКС същото е образувано по частна касационна жалба на А.З. срещу определението на ВТАС от 05.02.2009г., с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по касационната жалба на З. срещу решението по делото. Жалбата е разгледана по същество и е счетена за неоснователна и е оставено в сила определението на ВТАС.

         При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

         По предявения иск за установяване непряка дискриминация от страна на РС Свищов:

         Ищцата твърди, че след като в закона не е имало изрично изискване към ИМ да представи удостоверение за актуално състояние на ответника – Банка ДСК, а съдът я задължил да го направи, тя е била принудена да направи разноски за пътуване и документи и така е била поставена в неравностойното положение на „ответник”. Реално се твърди неравно третиране спрямо другите ищци, поради вменяване на задължения неотносими за тези лица в гражданското производство. Счита, че този акт на съда е нарушение по чл.4, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.6, ал.1 от Конституцията на Република България всички хора са равни във възможностите си да участват в социалния живот. Така прогласеният принцип задължава и съдилищата да осигурява равнопоставеност на тези, които са участници в различните съдебни производства. Специалният Закон за защита срещу дискриминацията детайлизира уредбата на отношенията в тази насока и  определя реда за тяхната защита. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. всеки, чието право на равно третиране е нарушено въз основа на посочените в закона признаци, може да поиска установяване на нарушението. Следователно, обстоятелствата, обуславящи основанието на иска са наличието на неравноправно третиране на ищеца с оглед на останалите граждани въз основа на конкретен признак и начина, по който това е станало. Ищцата свързва нарушението с обстоятелството, че достъпа й до достъпна за останалите ищци по граждански производства услуга е ограничен, но не посочва това да е станало въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Подвеждането на тези обстоятелства под хипотезата на пряка или непряка дискриминация е дейност по правоприлагане, поради което съдът не е обвързан от поддържаните от ищеца доводи в тази насока и дължи да подведе фактите под съответната им правна регламентация. Настоящият състав приема, че изложените обстоятелства действително не сочат на никой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., които са „пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние”. Ишцата фактически оспорва законосъобразността на процесния акт на съда – задължаването й да представи указан документ реално, който тя не е оспорила пред горестоящата съдебна инстанция и е изпълнила. В настоящото производство съдът не е компетентен да прави преценка по правилното приложение на ГПК спрямо ищцата, а само дали същата е третирана по-неблагоприятно в сравнения с останалите ищци в граждански производства и това третиране да е въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1. В настоящия случай не се установиха обстоятелства, установяващи поставянето на ищцата в такова положение, поради нейната расова, етническа, религиозна принадлежност, социално положение и т.н. Не бе доказано и изобщо различното й третиране в сравнение с останалите ищци, т.е. че само спрямо нея е проявено различно отношение. Установяването на неблагоприятно третиране се извършва посредством сравнение, за установяване на което законодателят е създал да специална норма - чл. 9 от ЗЗДискр, който е приложим при случаите на твърдяна дискриминация. Доказателствената тежест за това е върху ищцата, като съдът има възможност да я размести само ако установи, че са налице достатъчно непреки доказателства, че е налице дискриминация. В настоящия случай ищцата не доказана неравно третирани и дори непреки доказателства за дискриминация. В този смисъл, тъй като не се установи посоченият съдебен акт да представлява проява на пряка или непряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По иска за установяване нарушение, представляващо пряка дискриминация от страна на РС Свищов по чл.4, ал.1 от ЗЗД:

         РС Свищов е преценил, че предявеният иск с цена над 10 хил.лева, поради което производството е изпратено по подсъдност на ВТОС, което ищцата твърди да е дискриминационно отношение спрямо нея, тъй като е предявила установителен иск, което според нея означава, че същият е неоценяем и не може да има цена на иска. Твърди се нарушение на чл.45 от Конституцията на Република България и поставяне на ищцата в неравностойно положение спрямо останалите ищци по неоценяеми искове, което според нея съставлява пряка дискриминация по признак „родова подсъдност”. Ищцата твърди, че поради този акт на съда са й причинени вреди – разходи за пътувания до гр.В.Търново и за адвокатска защита. По така сложената за разглеждане претенция съдът изцяло поддържа мотивите си, изложени по-горе по първия иск относно предпоставките за уважаване на иска и доказателствената тежест. И тук твърденията на ищцата са на практика възражения по законосъобразността на съдебен акт – в случая, с който делото е изпратено по подсъдност на ВТОС. Актът на РС Свищов, който е основан на преценката, че предявеният от ищцата иск е с конкретна цена, не може да бъде обсъждан досежно законосъобразността му. Въпросът за характера на иска е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а именно – решение на ВКС, с което е прието, че искът е оценяем и този въпрос не може да бъде преразглеждан или преценяван отново в настоящото производство. За процесното определение на РС Свищов не се установи да поставя ищцата в по-неблагоприятно положение спрямо останалите ищци по оценяеми или неоценяеми искове и то на основание някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Тъй като не се установи посоченият съдебен акт да представлява проява на пряка или непряка дискриминация, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По иска за установяване нарушение, представляващо пряка дискриминация от страна на ОС Велико Търново с правно основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.:

         Налице са на първо място твърдения за нарушение принципа за безпристрастност, които не са в компетентността на съда, сезиран с молба по ЗЗДискр., доколкото на нарушенията по чл.6 от ЕКПЧ са в изключителната компетентност на ЕСПЧ в Страсбург. По отношение на останалите твърдения – ищцата счита, че приемайки да разгледа спора, който според нея не му е бил подсъден ВТОС е дискриминирал ищцата спрямо останалите ищци по установителни искове, като я е поставил в по-тежка процедура. И тук важат изложените по-горе съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията. Липсва признак „подсъдност” – независимо каква, или „оценяем и неоценям иск” сред признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Извън тези признаци и други, установени от закон, неравното третиране не представлява дискриминация. Такива признаци, не са установени нито по специялния закон ЗЗДискр, нито от друг нормативен акт като такива въз основа на които може да се осъществява дискриминация. Само на това основание искът е неоснователен, но същият е и недоказан, тъй като не се установява никакво поставяне на ищцата в неравностойно положение. Налице е явно неразбиране от нейна страна на правните понятия „неоценяем” и „установителен” иск, които тя погрешно възприема за тъждествени. Не се доказа неравностойно третиране на ищцата, което влече неоснователност и недоказаност на иска и обуславя неговото отхвърляне.

По иска за установяване нарушение, представляващо пряка дискриминация от страна на Апелативен съд - Велико Търново с правно основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.:

Оплакванията на ищцата са съсредоточени в неправилното според нея разбиране на съда, че искът й е оценяем и конкретните актове на съда, които сочи като проява на пряка дискриминация са: определението за приемане на делото за разглеждане, указването да се плати ДТ като за оценяем иск, отхвърлянето на иск с решението на ВТАС, оставяне без движение касационната жалба на ищцата, поради невнасяне на дължимата ДТ от 212лв., а като акт на непряка дискриминация сочи текстът на разписката за получено от ищцата съобщение с подател ВТАС, с което счита, че съдът предварително й прехвърля вината от неизпълнение на своите задължения.  Както бе посочено и по-горе, в производството по ЗЗДискр. не могат за бъдат пререшавани материално-правни и процесуално-правни въпроси, разрешени с влезли в сила съдени актове, поради което съдът няма да обсъжда доводите за тяхната неправилност. Относно наличието на пряка дискриминация чрез постановяването на тези актове, съдът го намира за недоказано. Не се констатира неравностойно третиране на ищцата спрямо останалите участници в съдебните производства пред ВТАС и то на основание на някои от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

По иска за установяване нарушение, представляващо пряка дискриминация от страна на Върховен касационен съд с правно основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.:

Актовете на ВКС, посочени от ищцата като такива на пряка дискриминация са: третиране на ищцата като такава, предявила оценяем иск и от там търсене от нея на държавна такса за касационното обжалване, прекратяване на възможността за касационно обжалване поради невнасяне на тази такса. Изтъкват се нарушения на ГПК,които съдът не може да обсъжда. Цитираните съдебни актове ищцата квалифицира като пряка дискриминация по признак „родова подсъдност”, какъвто не фигурира в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., нито в някой друг закон. Не се доказа неравностойно третиране на ищцата спрямо останалите участници в касационни производства пред ВКС, които обичайно биват задължавани да заплащат д.т., освен ако не са освободени. Искът се явява неоснователен и недоказан.

Във вр. с отхвърляне на предявените установителни искове срещу четиримата ответници, всички с правно основание чл.71 ,ал.1,т.1 от ЗЗДискр. следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение по т.3 от същия текст, чието уважаване е обусловено изцяло от уважаването на главните установителни искове.

Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от А.Л.З., ЕГН ********** *** против РС СВищов, ОС В.Търново, Апелативен съд В.Търново и Върховен касационен съд с правно основание чл.71,, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДискр. като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала!

Н.Я.