РЕШЕНИЕ №

 

гр. Павликени 24.02.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година  в състав:              

                                                                   Председател: Р.Цариградска

при секретаря Н.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 450 по описа за 2011г. на Павликенския районен съд,      за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието.

         Ищецът – ЕТ „М.К.”*** –М.Е.К. излага в исковата си молба, че е собственик на земеделски земи в землището на с.Карайсен, общ.Павликени, подробно описани. Твърди, че четирите имота са предмет на договор за аренда от 25.02.2008г., сключен между предходния собственик на земите и ответната кооперация, като и към настоящия момент имотите се обработват от ответника. Твърди, че договорената арендна вноска е  в размер на 5 лв/дка и тя не е променяна изобщо. Счита, че от подписване на договора съществено са се променили икономическите обстоятелства, от които страните са се ръководили при уговаряне на арендната вноска и той е отправил писмено предложение за нейната промяна на 50 лв. за стопанската 2010/2011 г. и 2011/2012г., но ответникът е отказал. Моли съда да постанови решение на основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ, по силата на което да увеличи арендната вноска за 1 дка земеделска земя за стопанските 2010/2011 и 2011/2012г. от 5 на 50лв./дка.

         Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. В представения по делото писмен отговор на ИМ оспорва твърденията за трайна промяна в обстоятелствата, при които е договорена вноската. Признава наличието на договорни отношения между страните по договор за аренда. Възразява, че договорената арендна вноска в размер на 5 лв./дка за стопанска година не е пълната арендна цена, тъй като разпоредбата на чл.2, пр.2 от Договора предвижда повишаването й при добри финансови резултати за стопанската година и твърди, че допълнително плащане е имало за изминалите до момента 2008, 2009 и 2010 година. Счита, че е невъзможно арендната цена да бъде повишена, тъй като доплащането към минималната договорена цена е в зависимост от множество фактори, включително атмосферни условия и други подобни и по-висока цена не винаги може да бъде гарантирана. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

 

         Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         Между лицето Ж.Л.П. и ответната кооперация е сключен писмен договор за аренда от 25.02. 2008 г. , вписан на същата дата в Служба по вписванията под № 66, том ІІ, рег.№ 585  Предмет на договора е предоставянето на кооперацията – арендатор за възмездно ползване на четири земеделски имота в землището на с.Карайсен, общ.Павликени, а именно: Нива имот № 002015 от 30.094 дка; Нива имот № 030081 от 6.766 дка; Нива имот № 034015 от 63.541 дка и нива имот № 049015 от 24.324 дка – обща площ 124.725 дка. Договорена е арендна вноска от 5 лв/дка годишно и договорът е сключен за срок от пет години.Срокът за плащане на вноската е до края на съответната година – 31 декември. За начало на договора е зачетена датата 01.10.2007 г. Земеделската земя, предмет на договора, е продадена на ищеца М.Е.К. в качеството му на ЕТ”М.К.” с НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 52, том ІІ, рег.№ 691, нотр.дело 57 от 01.03.2011 г. на П.П., вписан под № 129 в регистъра на НК с район на действие района на РС Павликени.

         След придобиване на собствеността върху имотите ищецът е отправил писмено предложение до арендатора получено според известието за доставяне на 18.05.2011г., в което е уведомил кооперацията, че е придобил собствеността върху процесните имоти и е предложил промяна на размера на арендната вноска от 5 на 50 лв/дка за стопанските 2010/2011 и 2011/2012г. Поставил е едномесечен срок за отговор на предложението.С писмо изх.№43/27.05.2011г. на ОППК”Възраждане 92”, с.Карайсен ищецът е уведомен, че предложението му се отхвърля и отказът е аргументиран с обстоятелството, че при изплащане на арендната вноска винаги се получава допълнителна сума за всеки декар земеделска земя при добри финансови резултати в размер, определен с Решение на УС на кооперацията. Видно от удостоверение изх.№52/21.06.2011 г. на ответната кооперация на първоначалния арендодател Ж.П. по процесния договор са изплатени за 2008г. арендни вноски по 20 лв/дка, за 2009 г. по 23 лв/дка и 2010 г. по 35 лв/дка. Според признанията на законния представител на ответника при изслушването му по реда на чл.176 от ГПК за последната стопанска година 2010-2011 г. на всички арендодатели е изплатена рента  по 45 лв/декар.

         По делото е изслушано заключението на СИЕ, според което действителните арендни вноски, изплащани от ответната кооперация са различни всяка година, като окончателния им размер се формира според финансовите резултати в края на стопанската година. Практиката на кооперацията е с Решение на УС арендната вноска да бъде завишавана в съответствие с постигнатото. За стопанската 2008/2009 г. е изплащана арендна вноска 23 лв/дка, за 2009/2010 г. арендна вноска от 35лв/дка.Към момента на изготвяне на заключението не е приключила стопанска 2010/2011 г. и не е подготвено предложение за размера на плащанията по договорите за аренда. За установяване на средната арендна цена в района вещото лице е извършило проверка в други кооперации арендатори, които за стопанската 2010/2011 г.също не са подготвили окончателен размер на арендните си вноски, а са посочили прогнозни стойности.Средно аритметичната цена за декар земеделска земя между 12-те проверени кооперации и фирми арендатори за настоящата стопанска 2010-2011 г. е в прогнозен размер е от 30 лв/дка.За следващата стопанска година не са посочени прогнозни цени предвид зависимостта на доходите от атмосферните и други условия – разходите, реализацията на продукцията. Прогнозните очаквания са цената да не е по-ниска от планираната за текущата стопанска година.Посочените в заключението арендни цени са планираните действително да бъдат изплатени, но по договорите за аренда сключени от проверените кооперации и арендатори не са договорени подобни суми, като се прилага практиката на ответната кооперация за окончателното им конкретизиране след края на стопанската година, а договорената стойност варира между 5 и 7 лв. за декар.

         При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Между страните по делото е налице валидно договорно правоотношение – договор за аренда, по силата на който ищецът е арендодател и е предоставил на ответника за ползване земеделската си земя срещу задължението на последния за заплащане на рента. Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.16, ал.5 от Закона за арендатата в земеделието, който дава възможност при спор между страните за промяна на арендната цена, той да бъде отнесен и разрешен от съда. Искът е процесуално допустим, тъй като е изрично предвиден в закона, предявен от страната, искаща промяната. Предпоставка за неговото предявяване е липсата на съгласие между страните по аренден договор при отправено от едната от тях предложение към другата за промяна на цената по договора. Предмет на настоящия иск е увеличение на арендната вноска от 5 лв/дка на 50 лв. на декар, за което преди предявяване на иска е отправено писмено предложение от собственика на земята към ползващата имотите кооперация. Страните не спорят, че това предложение е достигнало до ответника и е било отхвърлено от него, т.е.  налице е спор по смисъла на чл.16 ал.5 от ЗАЗ. За да е допустимо изменение на договора по този ред разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗАЗ изисква след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си да са се изменили  трайно и това да е довело до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. При условията на пълно и главно доказване ищецът следваше да установи наличието на такава трайна промяна и последвало от нея несъответствие в задълженията на страните. В настоящия процес единственото доказателство в тази насока е изслушаната СИЕ, според която арендните вноски в района  варират между 5-7 лв. на декар за стопанска година. Този факт не може да обоснове твърдението на ищеца за настъпила трайна и съществена промяна в икономическите обстоятелства. Отделен е въпросът за реално изплащаните суми по арендни договори, които многократно надвишават договорената арендна цена. Те, съобразно заключението на СИЕ, са средно в размер на 30 лв/дка, а при ответната кооперация са и в по-висок размер – 45 лв/дка за последната стопанска година. Доплащането към базовата договорна цена се извършва на основание чл.2, изр.2 от Договора при предпоставка „добри финансови резултати”. Не се спори, че ответникът и неговия праводател са получавали от момента на сключване на договора такива добавки към основната цена в размери по-високи от средните за района.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Действителната заплащана по арендните договори суми за декар земеделска земя многократно надвишава  базовата арендна вноска по договорите, но това е трайната стопанска практика, установена от всички ползватели на земеделски земи. Всъщност, сумата получавана от собственика на земята се състои от два елемента – договорена арендна вноска и доплащане, съобразено със стопанския резултат за годината. В настоящото производство се цели промяна на първия компонент, който е твърдо установен по размер в договора на 5 лв/дка. По делото се установи, че за този елемент средният размер за района от 5 до 7 лв/дка, т.е. процесният договор не е изключение и не се различава съществено от средната договорна арендна цена. Следва да се отбележи, че при сключване на договора арендодателят е наясно с практиката сумата, изплащана за ползване на земята, да не е лимитирана до договорената арендна цена и че се изплаща добавка. Видно от заключението на СИЕ, още през първата стопанска година, вместо 5 лв./дка на ищеца са изплатени по 23 лв./дка., поради което също не може да се приеме, че към настоящия момент съществено е променена икономическата обстановка и обстоятелствата, от които са се ръководили страните при договарянето на цената. Искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 480 лв.

         Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЕТ”М.К.” със седалище и адрес на управление с.Карайсен, община Павликени, ул.Тридесет и първа № 8, представлявано от М.Е.К., против ОППК „Възраждане-92” с.Карайсен ЕИК ***** представлявано от председателя Р.И.Х. за увеличаване размера на арендната вноска за 1 декар земеделска земя по Договор за аренда № 398/25.02.2008 г. от 5 лв./дка на 50 лв./дка за стопанските 2010-201 г. и 2011-2012 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА ЕТ”М.К.” със седалище и адрес на управление с.Карайсен, община Павликени, ул.Тридесет и първа № 8, представлявано от М.Е.К. ДА ЗАПЛАТИ на ОППК „Възраждане-92” с.Карайсен ЕИК *****, представлявано от председателя Р.И.Х. сумата 480 лв. /четиристотин осемдесет лева/ направени по делото разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

Н.Я.